Св. Богородица

Св. Богородица

Богородица „Неувяхващ цвят“ 16 април Помага при: намиране на съпруг или съпруга, семейни проблеми, речеви и говорни проблеми у децата, борба с помислите, съхранение на чистата вяра Период: 16-17 век Празник: 16 април (3 април стар стил) Иконата на Богородица „Неувяхващ цвят“ (още известна и като „Благоуханен цвят“) е сред най-известните и почитани от православните християни икони. На иконата е изобразена Богомайката, която държи Младенеца Христос в дясната си ръка, а в лявата – цвят от бяла лилия, символ на девството и непорочността на Пречистата, възпявана от нашата църква като „корен на девството и неувяхващ цвят на чистотата“. Самото име на иконата е вдъхновено от песнопенията, посветени на Пресвета Богородица. Владичицата е често сравнявана с „неувяхващ“ или „благоуханен цвят“ (като например в канона на Йосиф Песнописец). И до ден днешен на Кефалония, Гърция, има традиция на празника Благовещение да носят бели цветя като символ на донесената от Св. Архангел Гавриил блага вест. Хората поставят цветята на иконата, които всяка година, без вода или слънчева светлина, в продължение на 5 месеца до Успение Богородично отново напъпват, макар и вече растенията да са изсъхнали. Оттам идва и името на иконата, „Неувяхващ цвят“. Предполага се, че тази традиция е вдъхновена от атонските монаси, тъй като по това време, по склоновете на Атон са растяли безсмъртничета (смил), които били считани за символ на чистотата. Иконата се появява между 16 и 17 век, като до края на 18 век се разпространява и в Русия. В различни версии на иконата се забелязва роза или други цветя вместо бялата лилия. Известно е, че пред тази икона се молят преди всичко хора, които искат да запазят в себе си чистотата и праведността, както и когато имат нужда от духовна подкрепа при избор на съпруг или съпруга. Още към нея прибягват и хора, които изпитват различни семейни проб леми. Сред най-известните чудеса на иконата са чудотворното й появяване върху стъклото на прозореца в дома на Екатерина Ивановна Малигина. Интересното е, че вечер изображението изчезват, докато на развиделяване, образът се появява отново. И досега мнозина са се опитвали да изчегъртат образа или да го повредят, но без успех. Друго чудо, което се свързва с иконата, се случило в село Нововоскресеновка в Херсон, когато иконата започнала да мироточи и по застъпничеството на Богородица, много хора, които изпитвали проблеми в семейните си отношения, успели да се изгладят. Освен това на иконата се приписват и много случаи на изцеления на възрастни и деца, особено деца, страдащи от говорни проблеми.

Св. Богородица

Иконата „Света Богородица Умиление“ (известна още като Елеуса или Милваща) е основен тип православно изображение, което символизира безграничната майчина любов, състраданието и дълбоката духовна връзка между Божията Майка и Младенеца Христос

Св. Богородица

Иконата „Света Богородица Умиление“ (известна още като Елеуса или Милваща) е основен тип православно изображение, което символизира безграничната майчина любов, състраданието и дълбоката духовна връзка между Божията Майка и Младенеца Христос

Св. Богородица

Иконата „Света Богородица Умиление“ (известна още като Елеуса или Милваща) е основен тип православно изображение, което символизира безграничната майчина любов, състраданието и дълбоката духовна връзка между Божията Майка и Младенеца Христос

Св. Богородица

Иконата „Света Богородица Умиление“ (известна още като Елеуса или Милваща) е основен тип православно изображение, което символизира безграничната майчина любов, състраданието и дълбоката духовна връзка между Божията Майка и Младенеца Христос

Св. Богородица

Иконата „Света Богородица Умиление“ (известна още като Елеуса или Милваща) е основен тип православно изображение, което символизира безграничната майчина любов, състраданието и дълбоката духовна връзка между Божията Майка и Младенеца Христос

Св. Богородица

Богородица "Сладкое целувание" Подобно на иконата на Богородица „Вратарница“, „Сладко целувание“ е сред онези икони, спасени по време на иконоборческия период и които попадат по чуден начин на Света гора. Виктория, благочестивата съпруга на иконобореца сенатор Симеон, за да не я предаде, я хвърлила в морето. Иконата останала над водата и достигнала до бреговете на манастира Филотей, където с много почести и радост била пренесена от игумена и отците на манастира в обителта, след като Владичицата сама им се явила и разкрила за местонахождението на иконата. На брега, където намерили иконата, бликнал извор. До днес на всеки Светли понеделник се извършва лития и водосвет. Много са чудесата на Богородица „Сладко целувание“. Сред най-прочутите е чудото през 1713, когато манастирът потънал в бедност и по молитвите на благочестивия свещеник Йоаникий, който оставил манастира в ръцете на Богородица, бива спасен. През 1800 един от поклонниците на манастира пропаднал от третия етаж, но по застъпничеството на Богородица бил спасен. И до днес благодатта на иконата донася радост на много изгубили се души. Композиция На иконата се вижда малкия Иисус, който се е сгушил в лицето на Майка Си, като че уплашен. Богородица е облечена е в траурните Си одежди, докато Христос е изобразен в сиво-синкав хитон. Погледът му е насочен към Пречистата Му Майка, Която гледа сякаш отвъд наблюдаващите я. Голите крачета на малкия Христос се смята, че символизират Христос Агнец в ръцете на майка си, като този начин на изображение датира от 12 век. По подобен начин е изобразен и Христос на иконата на Сретение Господне, където още от византийско време Господ започва да се изобразява с голи крачета в ръцете на Майка Си. Друг начин на изображение на иконата на Богородица „Сладко целувание“ е на Христос, който нежно целува долната част на лицето на Майка Си, като този образ датира от 14 век и се разпространява предимно в Македония. Символизира предобраза на страданията Христови, на връзката между съня и смъртта. Тази връзка, между смъртта и съня, е всъщност много древен начин на изображения, датиращ още от най-ранното християнство.

Св. Богородица

Светинята на Дохиар е иконата Света Богородица-Скоропослушница. Историята на манастира разказва, че през 1664 година образът на Дева Мария бил изписан на стената на монашеската трапезария. Там имало проход, през който често минавал монахът, отговарящ за трапезарията. Един ден послушникът Нил чул следните думи: ,,Не преминавай с димящи ястия покрай мен и не опушвай моя образ“ . Нил не се вслушал в тези думи и един ден чул отново :,,Монаше, ти не си достоен за това звание! Дълго ли ще опушващ моя образ?!“ Нещастникът паднал пред иконата на колене в покайна молитва и сълзи. На сутринта братята му го намерили ослепял. Изплашените монаси решили да правят ежедневно молебен пред иконата, преградили специално помещение, където образът стоял. Ослепелият монах не се откъсвал от светия образ, докато Богородица не му проговорила отново. Тя му казала: „Нил, твоята молитва е чута и ти се простен. Нека от сега нататък всички братя и православни християни се обръщат в своите нужди и Аз никого няма да оставя нечут. И моят образ ще се нарича Скоропослушница, защото Аз ще давам бърза милост за всички, които с благоговение се обръщат към мене“. След това монасите заградили прохода, така че вече никой да не преминава и построили параклис в чест на иконата, като украсили с красиви стенописи. Пред иконата сложили постоянно горящи кандила. Тук се случили много чудеса и изцеления. През лятото на 1996 година чудотворната икона предоставила невиждано благоволение, както за монасите, така и за православните християни. Зад иконата имало позлатена част и реставраторът Антоний Глинос разкрил стенопис датиран от 1563 година, който бил самата чудотворна икона.

Св. Богородица

Икона на Св. Богородица Семистрелна - изографисана върху позлатен фон, който показва същността на Божията Майка в нейната слава. Иконата седмострелна изобразяваща Мария с насочени седем саби към сърцето е сюжетна икона. Тя изобразява едно пророчество на свети Симеон Богоприемец, който провидял скръбта на Богородица заради кръстните страдания на Нейния Син. Иконата се нарича още света Богородица Седмострелна. Има засвидетелствани разкази за как една икона с Мария и 7 стрели в Русия се е видоизменила по време на трагедията с подводницата Курск. Оттогава тя се смята за Чудотворна и до днес разказите за нея спират. Твърди се за нея, че тя избира местата, които да посети чрез тайнствени знаци. За разлика от други икони с лика на Богородица, тази има повече утешително и умиротворяващо въздействие. Подходяща е за семейни проблеми, за помиряване между близки, съпрузи и съпруги, приятели.

Св. Богородица

Иконата Света Богородица Рилска е нарисувана през деветнадесети век в Рилския манастир от неизвестен монах. Според мнозина, тя е една от най-красивите и ценни икони в България.

Св. Богородица

Според преданията първата Одигитрия (Влахернската икона) е нарисувана от евангелиста Св.Лука и е донесена от светите земи във Византия от Евдокия, съпруга на византийския император Теодосий II (408 – 450) в средата на V век, където е поставена във Влахернския храм, а според други извори – в храма на манастира „Панагия Одигитрия“, откъдето и произлиза названието ѝ. Иконата става закрилница на Константинопол. Този тип богородични икони получава широко разпространение в целия християнски свят и особено във Византия и Русия. Известни икони от този тип са Смоленската, Казанската, Грузинската, Иверската, Ченстоховската Богородици.

Св. Богородица

Богородица „Неувяхващ цвят“ 16 април Помага при: намиране на съпруг или съпруга, семейни проблеми, речеви и говорни проблеми у децата, борба с помислите, съхранение на чистата вяра Период: 16-17 век Празник: 16 април (3 април стар стил) Иконата на Богородица „Неувяхващ цвят“ (още известна и като „Благоуханен цвят“) е сред най-известните и почитани от православните християни икони. На иконата е изобразена Богомайката, която държи Младенеца Христос в дясната си ръка, а в лявата – цвят от бяла лилия, символ на девството и непорочността на Пречистата, възпявана от нашата църква като „корен на девството и неувяхващ цвят на чистотата“. Самото име на иконата е вдъхновено от песнопенията, посветени на Пресвета Богородица. Владичицата е често сравнявана с „неувяхващ“ или „благоуханен цвят“ (като например в канона на Йосиф Песнописец). И до ден днешен на Кефалония, Гърция, има традиция на празника Благовещение да носят бели цветя като символ на донесената от Св. Архангел Гавриил блага вест. Хората поставят цветята на иконата, които всяка година, без вода или слънчева светлина, в продължение на 5 месеца до Успение Богородично отново напъпват, макар и вече растенията да са изсъхнали. Оттам идва и името на иконата, „Неувяхващ цвят“. Предполага се, че тази традиция е вдъхновена от атонските монаси, тъй като по това време, по склоновете на Атон са растяли безсмъртничета (смил), които били считани за символ на чистотата. Иконата се появява между 16 и 17 век, като до края на 18 век се разпространява и в Русия. В различни версии на иконата се забелязва роза или други цветя вместо бялата лилия. Известно е, че пред тази икона се молят преди всичко хора, които искат да запазят в себе си чистотата и праведността, както и когато имат нужда от духовна подкрепа при избор на съпруг или съпруга. Още към нея прибягват и хора, които изпитват различни семейни проб леми. Сред най-известните чудеса на иконата са чудотворното й появяване върху стъклото на прозореца в дома на Екатерина Ивановна Малигина. Интересното е, че вечер изображението изчезват, докато на развиделяване, образът се появява отново. И досега мнозина са се опитвали да изчегъртат образа или да го повредят, но без успех. Друго чудо, което се свързва с иконата, се случило в село Нововоскресеновка в Херсон, когато иконата започнала да мироточи и по застъпничеството на Богородица, много хора, които изпитвали проблеми в семейните си отношения, успели да се изгладят. Освен това на иконата се приписват и много случаи на изцеления на възрастни и деца, особено деца, страдащи от говорни проблеми.

Св. Богородица

Богородица „Неувяхващ цвят“ 16 април Помага при: намиране на съпруг или съпруга, семейни проблеми, речеви и говорни проблеми у децата, борба с помислите, съхранение на чистата вяра Период: 16-17 век Празник: 16 април (3 април стар стил) Иконата на Богородица „Неувяхващ цвят“ (още известна и като „Благоуханен цвят“) е сред най-известните и почитани от православните християни икони. На иконата е изобразена Богомайката, която държи Младенеца Христос в дясната си ръка, а в лявата – цвят от бяла лилия, символ на девството и непорочността на Пречистата, възпявана от нашата църква като „корен на девството и неувяхващ цвят на чистотата“. Самото име на иконата е вдъхновено от песнопенията, посветени на Пресвета Богородица. Владичицата е често сравнявана с „неувяхващ“ или „благоуханен цвят“ (като например в канона на Йосиф Песнописец). И до ден днешен на Кефалония, Гърция, има традиция на празника Благовещение да носят бели цветя като символ на донесената от Св. Архангел Гавриил блага вест. Хората поставят цветята на иконата, които всяка година, без вода или слънчева светлина, в продължение на 5 месеца до Успение Богородично отново напъпват, макар и вече растенията да са изсъхнали. Оттам идва и името на иконата, „Неувяхващ цвят“. Предполага се, че тази традиция е вдъхновена от атонските монаси, тъй като по това време, по склоновете на Атон са растяли безсмъртничета (смил), които били считани за символ на чистотата. Иконата се появява между 16 и 17 век, като до края на 18 век се разпространява и в Русия. В различни версии на иконата се забелязва роза или други цветя вместо бялата лилия. Известно е, че пред тази икона се молят преди всичко хора, които искат да запазят в себе си чистотата и праведността, както и когато имат нужда от духовна подкрепа при избор на съпруг или съпруга. Още към нея прибягват и хора, които изпитват различни семейни проб леми. Сред най-известните чудеса на иконата са чудотворното й появяване върху стъклото на прозореца в дома на Екатерина Ивановна Малигина. Интересното е, че вечер изображението изчезват, докато на развиделяване, образът се появява отново. И досега мнозина са се опитвали да изчегъртат образа или да го повредят, но без успех. Друго чудо, което се свързва с иконата, се случило в село Нововоскресеновка в Херсон, когато иконата започнала да мироточи и по застъпничеството на Богородица, много хора, които изпитвали проблеми в семейните си отношения, успели да се изгладят. Освен това на иконата се приписват и много случаи на изцеления на възрастни и деца, особено деца, страдащи от говорни проблеми.

Св. Богородица

Името Гиатриса означава „Лечителка“. Пред този образ вярващите отправят молитва към Божията Майка за подкрепа при болест, като всяко изцеление се очаква от Бога и Неговата милост. Подходящ подарък за: за болен човек, лекар, медицински работник или семейство, което се моли за здраве.

Св. Богородица

Пречистата Богородица, покровителката на православния руски народ, е прославена в множество чудотворни копия на Казанската икона в Русия. От многото икони на Божията Майка, почитани в Руската православна църква, никоя не е толкова разпространена, колкото Казанската икона.

Св. Богородица

Пречистата Богородица, покровителката на православния руски народ, е прославена в множество чудотворни копия на Казанската икона в Русия. От многото икони на Божията Майка, почитани в Руската православна църква, никоя не е толкова разпространена, колкото Казанската икона.

Св. Богородица

Йерусалимската икона на Божията майка, според преданието, е нарисувана от свети евангелист Лука през 15-тата година след Възнесението Господне в Гетсимания (48). През 463 г. иконата е пренесена в Константинопол от гръцкия император Лъв Велики. Тя остава в църквата Влахерна близо триста години. Чрез застъпничеството на Йерусалимската икона на Пресвета Богородица, византийските войски отблъскват скитска атака. През 988 г. иконата е донесена в Корсун и подарена на Свети равноапостолен Владимир. Когато новгородците приемат християнството, Свети Владимир им изпраща тази икона. През 1571 г. Иван Грозни пренася иконата в катедралата „Успение Богородично“ в Москва . След Отечествената война от 1812 г. древната Йерусалимска икона на Божията майка изчезва от Московския Кремъл. Легендата разказва, че френски войници откраднали реликвата, отнесли я във Франция и я поставили в катедралата „Нотр Дам“. През 1977 г. обаче главният инспектор на историческите паметници във Франция, в отговор на запитване за съдбата на Йерусалимската икона на Божията майка, отговорил, че такава икона не е вписана в инвентара на катедралата. В катедралата „Успение Богородично“, зад патриаршеския престол, на мястото на оригинала е поставено древно копие на чудотворната икона, съхранявана преди това в дворцовата църква „Рождество Богородично“ „на Сена“. Днес точно копие на чудотворната Йерусалимска икона на Божията майка се намира в главната катедрала на Московския Кремъл. Древни копия на тази чудотворна икона, високо почитана сред руските православни, се намират в църквата „Възкресение Христово“ в Стария Йерусалимски подворие, в църквата „Света Троица“ във Вешняки (Москва), в Нов Йерусалим , в Броници (Московска епархия) и на други места. На Света гора Атон, в Русик, над царските двери на катедралната църква „Покров Богородичен“ се намира и почитана Йерусалимска икона на Божията майка, пред която се чете акатист в навечерието на Богородичните празници и в неделя, след вечерня.

Св. Богородица

Празникът на Владимирската икона на Божията майка е установен в памет на спасението на Москва през 1521 г. от татарското нашествие, водено от хан Махмет Гирей. Татарските орди се приближавали към Москва, опожарявайки и разрушавайки руски градове и села, избивайки жителите им. Великият княз Василий събирал армия срещу татарите, а Московският митрополит Варлаам, заедно с московчани, горещо се молил за избавление от разрушение. През това ужасно време една благочестива сляпа монахиня имала видение: московските свети йерарси излезли от Спаската порта на Кремъл, напускайки града и носейки със себе си Владимирската икона на Божията майка – най-свещената реликва на Москва – като Божие наказание за греховете на жителите й. На Спаската порта светите йерарси били посрещнати от светиите Сергий Радонежки и Варлаам Хутински, които със сълзи ги умолявали да не изоставят Москва. Заедно те отправили гореща молитва към Господа за прошка на съгрешилите и за избавление на Москва от враговете й. След тази молитва светците се върнали в Кремъл и върнали Владимирската икона. Подобно видение имал и московският светец, блажени Василий, на когото било казано, че чрез застъпничеството на Божията майка и молитвите на светците Москва ще бъде спасена. Татарският хан видял видение на Божията майка, обградена от страховита армия, настъпваща към полковете им. Татарите избягали от страх и столицата на руската държава била спасена. Честването на Владимирската икона на Божията майка се провежда също на 23 юни и 26 август.